Отшелник
Отдавна чужд си на живота си,
напразно молиш да не бе -
мечтите те пилеят в пропасти
над вечно сивкаво море.
Какво ще стане щом изчезнеш,
ти - горделива капка дъжд?
А колко други като тебе
поемат дъх и изведнъж
по дъното се носят тежки
и вдишват от солта едва,
осъдени за всяка грешка
в безличната си уж съдба.
Далеч от светлината мека,
разливаща се в новия ден
за тебе споменът отеква
и губи се из вик смразен -
защо се молиш за пощада,
с какво, човеко, съгреши,
нима така ненужно страдаш,
защото мъртъв си, кажи?
Ела, отшелнико сиротен,
загледай се за миг в дъжда -
виж колко други капки просят
да зърнат пак повърхността.
Но чуй, отшелнико самотен,
живот и смърт са все едно,
те искат само жертва проста -
от тебе цялото добро.
Във мрака ти ще съблечеш ли
и лик, и чувства, и мечти,
и щом завинаги изчезнат,
ще бъдеш ли отново жив?
О, страннико, как би могъл
да вярваш сляпо на лъжа?
Не знаеш ли - добро и зло
те водят все към пропастта.
О, смъртнико, добре дошъл!
© Андрей Георгиев All rights reserved.
