Отскоро
Не търся, не очаквам любовта.
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя.
Отпивам мъдро виното на дните.
И никого за нищо не коря.
Прощавам. За причините не питам:
защо, кога, с кого и накъде
препуска любовта и ме забравя
и друг шанс няма ли да ми даде,
неволните си грешки да поправя.
Безшумно, сиво, с мъничко тъга
подреждат се годините в окръжност.
Приличат на безсмислена дъга...
Живея... ала жива ли съм всъщност?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
