6.10.2007 г., 21:47

Отсъствие

749 0 4
Измина много време,
откакто теб те няма.
Но болката в сърцето
е още по-голяма.

Не мога аз да видя
добрите ти очи.
Усмивката ти ведра
не ще да заблести.
Не ще да ме прегърнеш,
и няма да ме стоплиш със благите си думи.

Безкрайно е огромна таз пропаст помежду ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно!Поздрав!
  • Не тъжи Аничка!Света не свършва без нечия любов!По-хубава Любов ще дойде и ще бъдеш щастлива,много щастлива.Пожелавам ти го от цялото си сърце,ти само трябва истински да повярваш в това и то ще стане,ще видиш.Прегръщам те силно!!!
  • Тъжно!
  • Ех, че тъжно , мила Ани, много тъжно.
    Може пък някой от вас да прескочи пропастта!
    Дано! Целувам те с обич, усмихни се, мила.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...