6.10.2007 г., 21:47

Отсъствие

745 0 4
Измина много време,
откакто теб те няма.
Но болката в сърцето
е още по-голяма.

Не мога аз да видя
добрите ти очи.
Усмивката ти ведра
не ще да заблести.
Не ще да ме прегърнеш,
и няма да ме стоплиш със благите си думи.

Безкрайно е огромна таз пропаст помежду ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно!Поздрав!
  • Не тъжи Аничка!Света не свършва без нечия любов!По-хубава Любов ще дойде и ще бъдеш щастлива,много щастлива.Пожелавам ти го от цялото си сърце,ти само трябва истински да повярваш в това и то ще стане,ще видиш.Прегръщам те силно!!!
  • Тъжно!
  • Ех, че тъжно , мила Ани, много тъжно.
    Може пък някой от вас да прескочи пропастта!
    Дано! Целувам те с обич, усмихни се, мила.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....