Oct 6, 2007, 9:47 PM

Отсъствие

Poetry

750 0 4

Измина много време,
откакто теб те няма.
Но болката в сърцето
е още по-голяма.

Не мога аз да видя
добрите ти очи.
Усмивката ти ведра
не ще да заблести.
Не ще да ме прегърнеш,
и няма да ме стоплиш със благите си думи.

Безкрайно е огромна таз пропаст помежду ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jantreya (Валентина Шейтанова)

Много тъжно!Поздрав!

2007-10-08T09:57:57+03:00
kriseli (Крис)

Не тъжи Аничка!Света не свършва без нечия любов!По-хубава Любов ще дойде и ще бъдеш щастлива,много щастлива.Пожелавам ти го от цялото си сърце,ти само трябва истински да повярваш в това и то ще стане,ще видиш.Прегръщам те силно!!!

2007-10-07T11:45:16+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Тъжно!

2007-10-07T08:12:20+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, че тъжно , мила Ани, много тъжно.
Може пък някой от вас да прескочи пропастта!
Дано! Целувам те с обич, усмихни се, мила.

2007-10-06T22:34:42+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0