15.12.2009 г., 12:24 ч.

Оттатък 

  Поезия
394 0 3

ОТТАТЪК


Така и на намразих никой силно...
Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат!
Така и не можах да проумея
кому съм пречил, на кого вредя...
Защо обичах, за да ми се смеят...
Защо раздавах, за да ме крадат...
Така и не разбрах кому съм нужен...
И кой е истинският идеал...
Защо и на кого с години служих...
И на децата си – какво съм дал...
Остана в мене само мойта вяра,
че някога и аз ще съм щастлив...
Но не сред тази низост и поквара,
а чак когато
няма да съм жив...


1996

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??