Dec 15, 2009, 12:24 PM

Оттатък

Poetry

585 0 3

ОТТАТЪК

Така и на намразих никой силно...
Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат!
Така и не можах да проумея
кому съм пречил, на кого вредя...
Защо обичах, за да ми се смеят...
Защо раздавах, за да ме крадат...
Така и не разбрах кому съм нужен...
И кой е истинският идеал...
Защо и на кого с години служих...
И на децата си – какво съм дал...
Остана в мене само мойта вяра,
че някога и аз ще съм щастлив...
Но не сред тази низост и поквара,
а чак когато
няма да съм жив...

1996

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Браво!!!

2009-12-21T17:03:23+02:00
bebetotina (Росица Колева)

eh, zhoro

2009-12-21T17:02:22+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат!"
Прекрасно си го написал!
Поздравления!

2009-12-15T12:36:16+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0