30.08.2007 г., 22:55

Отворете вратите на храма

1.3K 0 14
     
        
                             Отворете вратите на храма.
                             Отключете тъгата в душите си.
                             Днес е празника на Богородица,
                             тя през сълзи ще чуе молбите ви.

                             Отворете вратите на храма,
                             запалете свещтички с надежда.
                             Помолете се горещо за другите.
                             Единствен Бог справедливо отрежда.

                             Чудото идва само със вярата,
                             сълзИ от Девата кървава рана.
                             Тъгуват и жалят Бог и природата.
                             Отворете вратите на храма.

                             Чуйте как плаче тъжно камбаната,
                             тишината изгаря във пламък.
                             Вижте как се страда в Разпятие.
                             Отворете вратите на храма.
                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...