Отвори очи
Като вода се стича
погледът ти.
Бавно, много бавно
ресниците закриват
прозрачните очи
и става тъмно.
На двора есента
пилее сънни листи,
сиротното небе
провожда късни птици
и тихо плаче.
А аз сънувам слънцето
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш светлината.
Повярвай, никак не е трудно –
просто отвори очи.
28.10.1989
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
