МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

Dec 6, 2017, 11:49 AM

Отвори очи

Poetry

381 0 2

Като вода се стича

погледът ти.

Бавно, много бавно

ресниците закриват

прозрачните очи

и става тъмно.

На двора есента

пилее сънни листи,

сиротното небе

провожда късни птици

и тихо плаче.

А аз сънувам слънцето

под твоите клепачи

и чакам пролетта.

Аз чакам да ми върнеш светлината.

Повярвай, никак не е трудно –

просто отвори очи.

28.10.1989

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Прототипът беше красив. Това всъщност е Костас Мартакис, преди да знам за съществуването му. Пророчество е. Шегувам се. Мъжът беше красив и аз го обичах. Бяхме почти на една възраст. Костас Мартакис е страхотен, но не бих могла да се влюбя в него - прекалено млад е. Сега ми харесват мъже тип Патрик Брюел.

2017-12-07T10:31:12+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красиво е, Мария!... Поздравявам те!

2017-12-07T00:37:25+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0