МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

6 дек. 2017 г., 11:49

Отвори очи

Поэзия

387 0 2

Като вода се стича

погледът ти.

Бавно, много бавно

ресниците закриват

прозрачните очи

и става тъмно.

На двора есента

пилее сънни листи,

сиротното небе

провожда късни птици

и тихо плаче.

А аз сънувам слънцето

под твоите клепачи

и чакам пролетта.

Аз чакам да ми върнеш светлината.

Повярвай, никак не е трудно –

просто отвори очи.

28.10.1989

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Прототипът беше красив. Това всъщност е Костас Мартакис, преди да знам за съществуването му. Пророчество е. Шегувам се. Мъжът беше красив и аз го обичах. Бяхме почти на една възраст. Костас Мартакис е страхотен, но не бих могла да се влюбя в него - прекалено млад е. Сега ми харесват мъже тип Патрик Брюел.

2017-12-07T10:31:12+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красиво е, Мария!... Поздравявам те!

2017-12-07T00:37:25+02:00

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0