Отвъд безкрая,

 мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...

ти ми даваш сила да мечтая. 

Отвъд значимото,

във непонятното,

не мога ли да бъда твоя? 

Така объркана, така ранима...

завинаги сама и смела... 

Мирише на цветя през зимата, 

заради теб е, 

ти ме караш... да разцъфвам

като цвете в гробище... 

унило, но изпълнено с любов.

Вървим по улицата, 

аз не бях до теб, когато трябва, 

а ти до мен - когато можеше

и нищо няма значение,

да, всичко си простихме със усмивка,

и някак си света ми се усмихна...

Не знам дали ще ти хареса, предполгам не,

но всичко е прекалено странно

и даже и изкуствено не е, 

за да го отхвърлям и отбягвам...

Знам, че няма да ме разбереш, 

и не искам и това от теб, 

просто ме докосвай и когато спреш,

знай че ти си смисъла във мен !