1.02.2010 г., 22:27 ч.

Отвъд 

  Поезия » Друга
460 0 3

Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,

 

по който душата ми вече е минала гола
и с фарове нейде далече отпред ми блести,
невидим остава. Транзитна колона от спорещи
дали ще се върна сломена, след мене върви.

 

И в миг се смрачава небето, сгъстяват се хоризонтите,
колите минават парадно, забавили ход,
а аз съм свободна, свободна, свободна, и с птиците горе,
разпервам ръце и летя над  "митничен контрол".

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??