Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -

въртящ се кръг  от клетки във света.

Пред кривогледи огледала, в безумни  зали,

танцува  бременната от представи  суета.

Първосигнално мислещи човеци,

превзето се оповестяват за  второсигнално мислещи.

Те доживотно съдят  различието във  ненужност,

неосъзнали даже, че са  екзекутори на себе си.

Причина, следствие и мнимо късогледство,

са шамандурите сред океан от абсолютно  знание.

Духът четворно търпелив, но и  четворно гневен,

 издава мъдрост във поредното издание.

Светът, до тук какъвто е, е  дело на човека

и ако това страхливо отречем, отричаме и  себе си.

Защо опитваме ронливи зъбери да претворим в пътека

и коронясваме  неистини  за истини?!

Нека загърбим будни сънища, преструвки

и да надникнем над бомбето на обувките.

Подтискаме свещената си роля  на създатели!

Ние сме пуснатия по вода библейски хлебец!

Изборът е наш. Или да сме заветните издатели,

или животът да е тъжната последица.