Aug 5, 2014, 11:38 PM

Отвъд бомбето на обувките

539 0 0

Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -

въртящ се кръг  от клетки във света.

Пред кривогледи огледала, в безумни  зали,

танцува  бременната от представи  суета.

 

Първосигнално мислещи човеци,

превзето се оповестяват за  второсигнално мислещи.

Те доживотно съдят  различието във  ненужност,

неосъзнали даже, че са  екзекутори на себе си.

 

Причина, следствие и мнимо късогледство,

са шамандурите сред океан от абсолютно  знание.

Духът четворно търпелив, но и  четворно гневен,

 издава мъдрост във поредното издание.

 

 

Светът, до тук какъвто е, е  дело на човека

и ако това страхливо отречем, отричаме и  себе си.

Защо опитваме ронливи зъбери да претворим в пътека

и коронясваме  неистини  за истини?!

 

Нека загърбим будни сънища, преструвки

и да надникнем над бомбето на обувките.

Подтискаме свещената си роля  на създатели!

Ние сме пуснатия по вода библейски хлебец!

 

Изборът е наш. Или да сме заветните издатели,

или животът да е тъжната последица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...