Zara-R (Велизара Петрова)
4 5
25.06.2010 г., 22:29 ч.

Отвъд дъгата 

  Поезия » Философска
1252 0 5

Oтвъд дъгата

 

Магията на сътворение прозира

sред малките капки вода, светлината.

Знае ли някой какво е дъгата,

щом във целувка се слеят седемте цвята?

 

„Пречупване”, ще каже с досада

sуховат синоптик с буреносни очи.

Ще прегледа отново свойта прогноза,

pреди за съобщи на екрана,

че, за жалост, пак ще вали.

 

„Строфа от мойта поема” - ще възкликне поетът

със сърце, от презрели мечти натежало.

И взор ще зарови в свойто прозорче разярено небе,

чакайки бурята, трясък и гръм,

после -  повей на вдъхновение.

 

А аз какво да ви кажа -

романтик до наивност

с развинтено въображение?

Щом видя как на небето изгрява дъга,

си представям среща на влюбени,

скрили се като малки деца от свойта жестока съдба.

Наникъде тръгнали -

отгоре небе, отдолу земя.

 

Скръб те наляга, щом си отвъд

и не виждаш вече дъгата,

хаос от струйки фотони без цел - светлината,

молекули самотни от пара - водата.

Лутат се двамата, без да могат да спрат -

всеки във свойто

Колело на преражданията.

Но дъгата е миг, откраднат от съкровищницата на Времето,

откровение в непознатите тайнства,

спирка по пътя към Просветлението.

 

Прогнозата свършва

и недоволна е нацията.

Проблясва светкавица,

изнемогва поетът с писалка в ръка.

А аз седя на моя прозорец,

в сърцето с мъка една.

Гасне и тази съвършена, ефимерна дъга.


© Велизара Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??