Отвъд дъгата
Oтвъд дъгата
Магията на сътворение прозира
sред малките капки вода, светлината.
Знае ли някой какво е дъгата,
щом във целувка се слеят седемте цвята?
„Пречупване”, ще каже с досада
sуховат синоптик с буреносни очи.
Ще прегледа отново свойта прогноза,
pреди за съобщи на екрана,
че, за жалост, пак ще вали.
„Строфа от мойта поема” - ще възкликне поетът
със сърце, от презрели мечти натежало.
И взор ще зарови в свойто прозорче разярено небе,
чакайки бурята, трясък и гръм,
после - повей на вдъхновение.
А аз какво да ви кажа -
романтик до наивност
с развинтено въображение?
Щом видя как на небето изгрява дъга,
си представям среща на влюбени,
скрили се като малки деца от свойта жестока съдба.
Наникъде тръгнали -
отгоре небе, отдолу земя.
Скръб те наляга, щом си отвъд
и не виждаш вече дъгата,
хаос от струйки фотони без цел - светлината,
молекули самотни от пара - водата.
Лутат се двамата, без да могат да спрат -
всеки във свойто
Колело на преражданията.
Но дъгата е миг, откраднат от съкровищницата на Времето,
откровение в непознатите тайнства,
спирка по пътя към Просветлението.
Прогнозата свършва
и недоволна е нацията.
Проблясва светкавица,
изнемогва поетът с писалка в ръка.
А аз седя на моя прозорец,
в сърцето с мъка една.
Гасне и тази съвършена, ефимерна дъга.
© Велизара Петрова All rights reserved.
