Отвъд фалшивите неща...
Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Сетне вътре засиях. Лете с вятъра се чувствах близък.
И понесох се в света... без предателствата на жената - Юда.
Пак към себе си летях. Бях обсебен от красива лудост.
Не, не исках да се спра... Само Бог така ме милва.
В сън лекувах всеки страх... с тази Негова вълшебна билка.
Но се връщах след това... в най-тъжната за мене зима.
И във спомена живях... почти оставах аз без сили.
Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Де да можех да умра. Щом боли за любовта да дишаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
