Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Сетне вътре засиях. Лете с вятъра се чувствах близък.

И понесох се в света... без предателствата на жената - Юда.
Пак към себе си летях. Бях обсебен от красива лудост.

Не, не исках да се спра... Само Бог така ме милва.
В сън лекувах всеки страх... с тази Негова вълшебна билка.

Но се връщах след това... в най-тъжната за мене зима.
И във спомена живях... почти оставах аз без сили.

Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Де да можех да умра. Щом боли за любовта да дишаш.