Отвъд морето
Морето прелива, но всичко е наред.
Морето бушува, но ще се оправи.
Морето тъгува, но ще се справи-
моряците го придружават,
ала се чувства самотно...
липсва ли му нещо?
В дълбините толкова тайни са скрити-
потънали мечти и амбиции,
лежи на дъното надеждата
за завръщането на погубен
до предели живот.
Изпълнено е с онези отнети животи,
а защо се чувства мъртво?
Всяко разградило се тяло
оставя следа след себе си
и по крачките на духа му
излитат и другите умрели-
напускат го така нехайно,
та те сами си избрали съдбата,
а сега са недоволни...
плащат си за избора!
Непосредствено нещастието
обгражда всяка частица вселена
и се вгражда
в стените на нищожеството,
на нереалния свят
като че ли всичко е халюцинация
а сънят е връхната точка
на оживеността на духа,
а плътта е изкуствена...
защо не са я нарекли шедьовър?
Нима не е обект на подражание?
Та всеки по това решава
дали си заслужаваш.
Може би си изкуство,
а може би си жива картина,
олицетворяваща мечтаното място
за някого в определено време.
Защото никой не обича за едно място
прикрепен да стои
а да пътува- най-вече душата
и умът.
А те трудно се комбинират
работата им заедно обаче
дава плод на сърцето да отглежда
да узрее и да се превърне
в благородно дете в името
на успеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
