4.06.2016 г., 23:53 ч.

Отвъд морето 

  Поезия
354 0 3

Морето прелива, но всичко е наред.
Морето бушува, но ще се оправи.
Морето тъгува, но ще се справи-
моряците го придружават,
ала се чувства самотно...
липсва ли му нещо?
В дълбините толкова тайни са скрити- 
потънали мечти и амбиции,
лежи на дъното надеждата
за завръщането на погубен 
до предели живот.

Изпълнено е с онези отнети животи,
а защо се чувства мъртво? 
Всяко разградило се тяло
оставя следа след себе си
и по крачките на духа му
излитат и другите умрели-
напускат го така нехайно,
та те сами си избрали съдбата,
а сега са недоволни...
плащат си за избора!

Непосредствено нещастието 
обгражда всяка частица вселена
и се вгражда
в стените на нищожеството,
на нереалния свят
като че ли всичко е халюцинация
а сънят е връхната точка
на оживеността на духа,
а плътта е изкуствена...
защо не са я нарекли шедьовър? 
Нима не е обект на подражание?  
Та всеки по това решава 
дали си заслужаваш.
Може би си изкуство,
а може би си жива картина,
олицетворяваща мечтаното място
за някого в определено време.
Защото никой не обича за едно място
прикрепен да стои 
а да пътува- най-вече душата
и умът.
А те трудно се комбинират
работата им заедно обаче
дава плод на сърцето да отглежда

да узрее и да се превърне
в благородно дете в името 
на успеха.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • Знаеш ли, аз вярвам в прераждането на душите и в душата преминаваща в друго тяло, време или пространство и смятам, че ти си много древна, но и бъдеща душа, от тези които са видяли, почувствали и преживяли всичко. Пишеш много душевно и дълбоко! Това е едно от нещата, които ми харесват най-много.
    Твори от всичко в живота! Продължавай!
    Поздрави и много вдъхновение...!
Предложения
: ??:??