Отвъд мъглата
Плътна мъгла удобно спуска се навред,
обгръща всичко в своята прегръдка.
Градът невидимо и видимо завзет,
неистово копнее животворна глътка.
Нетолерантно се внушава толерантност,
защо грехът не се посочва с имена.
Видяно злото признак е за арогантност,
а да приемаш всички с всичко знак за добрина.
Да бъдеш жертва днес е много популярно,
безбройни жертви търсещи права.
Всяка област се разглежда секуларно,
безбожието замъглява всички сетива.
Защо желателна е думичката толерантност,
за да не видя страшното лице на ада и греха.
Открива истината пошлата ми арогантност,
боли ме, срещам се със собствената си злина…
Но щом видя ясно греха и злото в мен,
разбирам, единственият шанс е опрощение.
Разчупват се оковите държали ме във плен,
мъглата се разкъсва, виждам изход и спасение.
Синът на Бог – единствената, свята жертва,
проля кръвта Си, грехът бе победен.
За да ме върне при Отец, Той се пожертва,
ето че мъглата вдигна се, градът сияе озарен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени