Отвъд мъглата

Плътна мъгла удобно спуска се навред,

обгръща всичко в своята прегръдка.

Градът невидимо и видимо завзет,

неистово копнее животворна глътка.

Нетолерантно се внушава толерантност,

защо грехът не се посочва с имена.

Видяно злото признак е за арогантност,

а да приемаш всички с всичко знак за добрина.

Да бъдеш жертва днес е много популярно,

безбройни жертви търсещи права.

Всяка област се разглежда секуларно,

безбожието замъглява всички сетива.

Защо желателна е думичката толерантност,

за да не видя страшното лице на ада и греха.

Открива истината пошлата ми арогантност,

боли ме, срещам се със собствената си злина…

Но щом видя ясно греха и злото в мен,

разбирам, единственият шанс е опрощение.

Разчупват се оковите държали ме във плен,

мъглата се разкъсва, виждам изход и спасение.

Синът на Бог – единствената, свята жертва,

проля кръвта Си, грехът бе победен.

За да ме върне при Отец, Той се пожертва,

ето че мъглата вдигна се, градът сияе озарен.