Отвън съм слънце , отвътре мрак
786
1
0
По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?
Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса.
Само ще ти кажа, мили,
че сърцето с катран са ти промили.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?
Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса.
Само ще ти кажа, мили,
че сърцето с катран са ти промили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
