По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?
Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса. ...