18.09.2007 г., 23:42

ОТЗВУК

1.8K 0 22
България ужасно я боли,
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават...

България се чувства омерзена,
че някой пали нейните гори
и красотата и - опепелена,
е лична цел за пачки със пари.

България, съсухрена и бледа,
отчаяна от тоя чалга свят,
към миналото си с надежда гледа
апостоли дали ще се родят.

Дали един поне не ще прогледне
и като светъл лъч да се яви,
за да просветне в зейналата бездна
превръщаща душите на пари?

България не иска политици,
хазартно разиграващи плътта...
Тя помни как шуми Марица,
Балканът как хайдушки песни пя...

Българийо, ти обич многолетна,
народът ти е свикнал да търпи...
Сълзите ти започнаха да лепнат,
плътта ти в изнемога да крещи,

водите ти кипящо да се пенят,
а ветровете злобно да летят...
Дали това е писъкът последен,
ухание на смъртен аромат?

Не! Ти трябва да живееш!
Не са убийци твоите чеда!
Ще ти помогнем пак да се засмееш.
Кои са с мен? Вдигнете си ръка!

И нека не мълчим, за да я има
България, Сега на този свят...
Да я превърнем пак във... несравнима.
Усмихната като разцъфнал цвят...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Онемях, когато го чух на протеста пред посолството в Лондон и го издирих. Невероятно! Бурни аплодисменти за таланта! И аз бих гласувала да се учи в училище! Според правилата, го споделих във Фейсбук, за да го прочетат възможно повече хора. Благодаря на В.Йорданов, че го има!!!
  • За патриотизма - Шапки...Долу!
  • Потресе ме!- с поднесената истина и недостижимия си талант!
  • Голям си патриот, браво!Вдигам си ръцете, но...без вяра, че ще се променят нещата. И тук е мястото да кажа, че "кучетата си лаят, а керванът си върви".
  • Наистина великолепен стих! Вдигам и двете си ръце. Ръкопляскам ти.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...