18 сент. 2007 г., 23:42

ОТЗВУК

1.8K 0 22
България ужасно я боли,
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават...

България се чувства омерзена,
че някой пали нейните гори
и красотата и - опепелена,
е лична цел за пачки със пари.

България, съсухрена и бледа,
отчаяна от тоя чалга свят,
към миналото си с надежда гледа
апостоли дали ще се родят.

Дали един поне не ще прогледне
и като светъл лъч да се яви,
за да просветне в зейналата бездна
превръщаща душите на пари?

България не иска политици,
хазартно разиграващи плътта...
Тя помни как шуми Марица,
Балканът как хайдушки песни пя...

Българийо, ти обич многолетна,
народът ти е свикнал да търпи...
Сълзите ти започнаха да лепнат,
плътта ти в изнемога да крещи,

водите ти кипящо да се пенят,
а ветровете злобно да летят...
Дали това е писъкът последен,
ухание на смъртен аромат?

Не! Ти трябва да живееш!
Не са убийци твоите чеда!
Ще ти помогнем пак да се засмееш.
Кои са с мен? Вдигнете си ръка!

И нека не мълчим, за да я има
България, Сега на този свят...
Да я превърнем пак във... несравнима.
Усмихната като разцъфнал цвят...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Онемях, когато го чух на протеста пред посолството в Лондон и го издирих. Невероятно! Бурни аплодисменти за таланта! И аз бих гласувала да се учи в училище! Според правилата, го споделих във Фейсбук, за да го прочетат възможно повече хора. Благодаря на В.Йорданов, че го има!!!
  • За патриотизма - Шапки...Долу!
  • Потресе ме!- с поднесената истина и недостижимия си талант!
  • Голям си патриот, браво!Вдигам си ръцете, но...без вяра, че ще се променят нещата. И тук е мястото да кажа, че "кучетата си лаят, а керванът си върви".
  • Наистина великолепен стих! Вдигам и двете си ръце. Ръкопляскам ти.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....