ОТЗВУК
България ужасно я боли,
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават...
България се чувства омерзена,
че някой пали нейните гори
и красотата и - опепелена,
е лична цел за пачки със пари.
България, съсухрена и бледа,
отчаяна от тоя чалга свят,
към миналото си с надежда гледа
апостоли дали ще се родят.
Дали един поне не ще прогледне
и като светъл лъч да се яви,
за да просветне в зейналата бездна
превръщаща душите на пари?
България не иска политици,
хазартно разиграващи плътта...
Тя помни как шуми Марица,
Балканът как хайдушки песни пя...
Българийо, ти обич многолетна,
народът ти е свикнал да търпи...
Сълзите ти започнаха да лепнат,
плътта ти в изнемога да крещи,
водите ти кипящо да се пенят,
а ветровете злобно да летят...
Дали това е писъкът последен,
ухание на смъртен аромат?
Не! Ти трябва да живееш!
Не са убийци твоите чеда!
Ще ти помогнем пак да се засмееш.
Кои са с мен? Вдигнете си ръка!
И нека не мълчим, за да я има
България, Сега на този свят...
Да я превърнем пак във... несравнима.
Усмихната като разцъфнал цвят...
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават...
България се чувства омерзена,
че някой пали нейните гори
и красотата и - опепелена,
е лична цел за пачки със пари.
България, съсухрена и бледа,
отчаяна от тоя чалга свят,
към миналото си с надежда гледа
апостоли дали ще се родят.
Дали един поне не ще прогледне
и като светъл лъч да се яви,
за да просветне в зейналата бездна
превръщаща душите на пари?
България не иска политици,
хазартно разиграващи плътта...
Тя помни как шуми Марица,
Балканът как хайдушки песни пя...
Българийо, ти обич многолетна,
народът ти е свикнал да търпи...
Сълзите ти започнаха да лепнат,
плътта ти в изнемога да крещи,
водите ти кипящо да се пенят,
а ветровете злобно да летят...
Дали това е писъкът последен,
ухание на смъртен аромат?
Не! Ти трябва да живееш!
Не са убийци твоите чеда!
Ще ти помогнем пак да се засмееш.
Кои са с мен? Вдигнете си ръка!
И нека не мълчим, за да я има
България, Сега на този свят...
Да я превърнем пак във... несравнима.
Усмихната като разцъфнал цвят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
