nikjelev (Ник Желев)
283 955
7.11.2016 г., 12:53 ч.

Овцата 

  Поезия
567 1 5

Овцата

 

От стадото се отдели една овца.

А тя дори не беше черна.

Пасеше си спокойничко трева,

овцата сура, най-обикновена.

 

А другите вървяха след овчар,

пазени от пет-шест вълкодава.

Овчарят свиреше си на кавал

и за овцете, пет пари не дава.

 

Самоотлъчилата се овца

сама остана във полето.

Несвикнала с живот на свобода,

разплака се, горката, клето.

 

И ето, че дойде нощта.

И тя, изгубена, душицата,

намери храсти, там се свря.

Под светлината на Зорницата.

 

Утрото, трепереща, дочака.

Стадото съзря в далечината.

Блеейки, към него, се разплака.

На покорство бе привикнала, горката.

 

А овчарят я посрещна злобно.

С гегата удари я в краката.

Навела тя, глава покорно,

си продължи живота на овцата.

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стиха ти ,Ник!Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели!
    Радвам се, че ви допаднало!
  • Ник, много точен поглед, така добре си описал стадното чувство...! Хареса ми творбата ти! Поздрав!
  • В стадото е по-спокойно, по-уютно. Хубаво си го написал, Ник!
  • Браво! Без стадото не можем! Непокорството скъпо се заплаща! По-лесно е да те водят за юздата! Любимо!
Предложения
: ??:??