Овцата
Овцата
От стадото се отдели една овца.
А тя дори не беше черна.
Пасеше си спокойничко трева,
овцата сура, най-обикновена.
А другите вървяха след овчар,
пазени от пет-шест вълкодава.
Овчарят свиреше си на кавал
и за овцете, пет пари не дава.
Самоотлъчилата се овца
сама остана във полето.
Несвикнала с живот на свобода,
разплака се, горката, клето.
И ето, че дойде нощта.
И тя, изгубена, душицата,
намери храсти, там се свря.
Под светлината на Зорницата.
Утрото, трепереща, дочака.
Стадото съзря в далечината.
Блеейки, към него, се разплака.
На покорство бе привикнала, горката.
А овчарят я посрещна злобно.
С гегата удари я в краката.
Навела тя, глава покорно,
си продължи живота на овцата.
© Ник Желев All rights reserved.
