Овчар и вълк
Веднъж, докато стадото пасял,
овчарят срещнал вълк, голям и страшен.
Продумал му вълкът с човешки глас:
- Една овца ми дай, овчарю, че съм гладен.
Овчарят отговорил разгневен:
- Ах ти, жестоко същество, как смееш
овчиците невинни да крадеш,
да ги отвличаш, някъде, където
да ги убиваш и да ги ядеш?
Нима на този свят познава някой
от теб по-лош и страховит злодей?
- Защо ме обвиняваш, че съм зъл?
А ти нима не ги доиш - вълкът отвърнал -
нима не стрижеш меката им вълна
и топлата им кожа не съдираш?
Не ги ли колиш, щом ти се прииска
да се облажиш с мръвки до насита?
Замислил се овчарят. Подир миг
усмивка на лицето му изгряла.
- Предлагам спора някак да решим.
Да питаме овцете що ще кажат.
Размахал гегата си - ясен знак
за кучетата верни сред полето,
овцете да насочат изотзад
надолу към кошарите, където
не може да ги изяде вълкът.
Овцете само блееха нехайно:
- От век така устроен е светът.
Овчарят е добър за всяко стадо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
