Озарен

20.11.2008 г., 20:13 ч.

Поезия

507 0 1

От мокър сняг потичат уличните водоскоци -
топи се мойта самота.
С безброй лъчи обсипваш грейнали прозорци,
шептиш със бриз от топлина.
Отправил взор нагоре, аз следвам твоя полет,
и цялото небе е с тебе слято.
Стоя на тротоара и посрещам твойта пролет,
в очакване на твойто лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Озарен

Искате да прочетете повече?

Предложения