20.11.2008 г., 20:13 ч.

Озарен 

  Поезия
470 0 1
От мокър сняг потичат уличните водоскоци -
топи се мойта самота.
С безброй лъчи обсипваш грейнали прозорци,
шептиш със бриз от топлина.

Отправил взор нагоре, аз следвам твоя полет,
и цялото небе е с тебе слято.
Стоя на тротоара и посрещам твойта пролет,
в очакване на твойто лято.

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??