Озарен

2.04.2023 г., 8:46 ч.

Поезия » Друга

471 4 2

Събудих се отново весел,

отново пиян от ветрове,

звездите ме понасят с песен,

към бъдещите светове.

Посрещах птици най-хвъркати,

там гдето дивото зове,

изпращах лесните познати,

преброждах стари лесове.

И в призмата на мойта утрин,

сред многото слънца в нощта,

денят ми стана тъмен сънник,

нощта ми грейна с пролетта.

Лежах под твоята омая,

ръцете ти не бяха лед,

мечтите ми за миг умряха,

а после пак родих се с теб.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.