Озарен
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати,
там гдето дивото зове,
изпращах лесните познати,
преброждах стари лесове.
И в призмата на мойта утрин,
сред многото слънца в нощта,
денят ми стана тъмен сънник,
нощта ми грейна с пролетта.
Лежах под твоята омая,
ръцете ти не бяха лед,
мечтите ми за миг умряха,
а после пак родих се с теб.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
