29.07.2007 г., 14:32

Озверели хора

1.2K 0 2
Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.

Озверели хора срещам всеки ден.
Всеки е помръкнал, няма в джоба лев.
Всеки се страхува, всеки се оглежда:
"Тоя к`во ме зяпа? Иска ли ми нещо?"

Хората се свиха в своите черупки
и си се завряха сами във миши дупки.
"Хора, погледнете! Слънце вънка грее.
Моля, помогнете на душата да живее!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • колко тъжно но за съжаление е истина че живеем точно в такъв свят!!! произведението е мн добро хареса ми!
  • За добро или за лошо това е нашия свят, но наистина ще е добре ако те послушат към какво ги призоваваш. Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...