Jul 29, 2007, 2:32 PM

Озверели хора

  Poetry
1.2K 0 2
Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.

Озверели хора срещам всеки ден.
Всеки е помръкнал, няма в джоба лев.
Всеки се страхува, всеки се оглежда:
"Тоя к`во ме зяпа? Иска ли ми нещо?"

Хората се свиха в своите черупки
и си се завряха сами във миши дупки.
"Хора, погледнете! Слънце вънка грее.
Моля, помогнете на душата да живее!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • колко тъжно но за съжаление е истина че живеем точно в такъв свят!!! произведението е мн добро хареса ми!
  • За добро или за лошо това е нашия свят, но наистина ще е добре ако те послушат към какво ги призоваваш. Успех!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...