Jul 29, 2007, 2:32 PM

Озверели хора

  Poetry
1.2K 0 2
Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.

Озверели хора срещам всеки ден.
Всеки е помръкнал, няма в джоба лев.
Всеки се страхува, всеки се оглежда:
"Тоя к`во ме зяпа? Иска ли ми нещо?"

Хората се свиха в своите черупки
и си се завряха сами във миши дупки.
"Хора, погледнете! Слънце вънка грее.
Моля, помогнете на душата да живее!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • колко тъжно но за съжаление е истина че живеем точно в такъв свят!!! произведението е мн добро хареса ми!
  • За добро или за лошо това е нашия свят, но наистина ще е добре ако те послушат към какво ги призоваваш. Успех!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...