Jul 29, 2007, 2:32 PM

Озверели хора

  Poetry
1.2K 0 2
Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.

Озверели хора срещам всеки ден.
Всеки е помръкнал, няма в джоба лев.
Всеки се страхува, всеки се оглежда:
"Тоя к`во ме зяпа? Иска ли ми нещо?"

Хората се свиха в своите черупки
и си се завряха сами във миши дупки.
"Хора, погледнете! Слънце вънка грее.
Моля, помогнете на душата да живее!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • колко тъжно но за съжаление е истина че живеем точно в такъв свят!!! произведението е мн добро хареса ми!
  • За добро или за лошо това е нашия свят, но наистина ще е добре ако те послушат към какво ги призоваваш. Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...