29 июл. 2007 г., 14:32

Озверели хора

1.2K 0 2
Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.

Озверели хора срещам всеки ден.
Всеки е помръкнал, няма в джоба лев.
Всеки се страхува, всеки се оглежда:
"Тоя к`во ме зяпа? Иска ли ми нещо?"

Хората се свиха в своите черупки
и си се завряха сами във миши дупки.
"Хора, погледнете! Слънце вънка грее.
Моля, помогнете на душата да живее!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • колко тъжно но за съжаление е истина че живеем точно в такъв свят!!! произведението е мн добро хареса ми!
  • За добро или за лошо това е нашия свят, но наистина ще е добре ако те послушат към какво ги призоваваш. Успех!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...