П Р И Я Т Е Л С Т В О

Поезия

951 0 27

Две мечти –

в две преплетени детски ръчици.

Две съдби –

в четири детски зеници.

Две усмивки –

жарава разпалват в сърцата.

Умира омразата, умира лъжата.

Две деца –

на любов ме научиха.

(Колко глупеех)

Те се обичат

тя - него,

той - нея.

Тази детска игра е вълшебна алея.

Първи аз я открих и преминах по нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lovepeace (Любомира Любенова)

От давна не бях чела нещо толкова чисто...!!!

2007-02-27T13:11:31+02:00
Pustinnocvete (Стами)

Много чисто и красиво.........

2007-02-26T21:05:11+02:00
vp (Ваня Пенева)

Чудесен си!

2007-02-26T13:56:57+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво приятелю!
Чисто по детски и вълшебно!

2007-02-24T09:23:34+02:00
Mimi1001 (Мими)

За един Вальо...ти не обръщай внимание, може би не го познаваш .
А, макета ли? На една брюнетка от Младост, ама и нея не я познаваш!

2007-02-24T00:14:37+02:00