23 февр. 2007 г., 08:17

П Р И Я Т Е Л С Т В О

953 0 27

                                      Две мечти –

                в две преплетени детски ръчици.

                                      Две съдби –

                               в четири детски зеници.

                                      Две усмивки –

                         жарава разпалват в сърцата.

Умира омразата, умира лъжата.

                                      Две деца –

                                                                на любов ме научиха.

                                                                                             (Колко глупеех)

                                              Те се обичат

           тя - него,

                                                   той - нея.

                                       Тази детска игра е  вълшебна алея.

 

                                       Първи аз я открих и преминах по нея.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...