Две мечти –
в две преплетени детски ръчици.
Две съдби –
в четири детски зеници.
Две усмивки –
жарава разпалват в сърцата.
Умира омразата, умира лъжата.
Две деца –
на любов ме научиха.
(Колко глупеех)
Те се обичат
тя - него,
той - нея.
Тази детска игра е вълшебна алея.
Първи аз я открих и преминах по нея.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
