29.06.2007 г., 12:31 ч.

Падаща звезда 

  Поезия
594 0 7
Докосна ме
едно сияние -
сякаш от рисуван филм
една пътека с жълт молив
мина през учуденото туптене на сърцето ми
към слънчевия сплит...
....
И угасна
като
несмело желание...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за стиха,Нели!
  • Писала съм този стих, когато все още не знаех, че любовта е преди всичко усилие, грижа, внимание, споделяне, израз на чувствата! Бях на 20 години...Трябваше да преживея раз-очарованието от илюзиите си, за да приема светът такъв, какъвто е - реалният живот е за предпочитане пред страховете ни!
  • Да, несмелите желания бързо угасват,
    но дълбоко някъде оставят своите следи.

    Харесва ми Нели.

    Поздрав и усмивка.
  • Интересен стил на писане и при това много хубав!!!
    Поздрави, Нели!!!
  • Изящно, Нели! Бъди щастлива!
  • Чудесно!
  • Прекрасно.
Предложения
: ??:??