29 jun 2007, 12:31

Падаща звезда

  Poesía
729 0 7
Докосна ме
едно сияние -
сякаш от рисуван филм
една пътека с жълт молив
мина през учуденото туптене на сърцето ми
към слънчевия сплит...
....
И угасна
като
несмело желание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха,Нели!
  • Писала съм този стих, когато все още не знаех, че любовта е преди всичко усилие, грижа, внимание, споделяне, израз на чувствата! Бях на 20 години...Трябваше да преживея раз-очарованието от илюзиите си, за да приема светът такъв, какъвто е - реалният живот е за предпочитане пред страховете ни!
  • Да, несмелите желания бързо угасват,
    но дълбоко някъде оставят своите следи.

    Харесва ми Нели.

    Поздрав и усмивка.
  • Интересен стил на писане и при това много хубав!!!
    Поздрави, Нели!!!
  • Изящно, Нели! Бъди щастлива!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....