29 jun 2007, 12:31

Падаща звезда

  Poesía
724 0 7
Докосна ме
едно сияние -
сякаш от рисуван филм
една пътека с жълт молив
мина през учуденото туптене на сърцето ми
към слънчевия сплит...
....
И угасна
като
несмело желание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха,Нели!
  • Писала съм този стих, когато все още не знаех, че любовта е преди всичко усилие, грижа, внимание, споделяне, израз на чувствата! Бях на 20 години...Трябваше да преживея раз-очарованието от илюзиите си, за да приема светът такъв, какъвто е - реалният живот е за предпочитане пред страховете ни!
  • Да, несмелите желания бързо угасват,
    но дълбоко някъде оставят своите следи.

    Харесва ми Нели.

    Поздрав и усмивка.
  • Интересен стил на писане и при това много хубав!!!
    Поздрави, Нели!!!
  • Изящно, Нели! Бъди щастлива!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...