29 июн. 2007 г., 12:31

Падаща звезда

Поэзия

723 0 7

Докосна ме
едно сияние -
сякаш от рисуван филм
една пътека с жълт молив
мина през учуденото туптене на сърцето ми
към слънчевия сплит...
....
И угасна
като
несмело желание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления за стиха,Нели!

2007-06-30T11:18:09+03:00
aranhuez (Нели)

Писала съм този стих, когато все още не знаех, че любовта е преди всичко усилие, грижа, внимание, споделяне, израз на чувствата! Бях на 20 години...Трябваше да преживея раз-очарованието от илюзиите си, за да приема светът такъв, какъвто е - реалният живот е за предпочитане пред страховете ни!

2007-06-29T14:29:40+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да, несмелите желания бързо угасват,
но дълбоко някъде оставят своите следи.

Харесва ми Нели.

Поздрав и усмивка.

2007-06-29T14:07:58+03:00
Романтик (Христо Костов)

Интересен стил на писане и при това много хубав!!!
Поздрави, Нели!!!

2007-06-29T12:53:17+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Изящно, Нели! Бъди щастлива!

2007-06-29T12:48:32+03:00