Падаща звезда
Залезът огнен небето разряза,
сякаш прониза го с призрачен нож.
Изтръпна нощта, колебливо се спусна,
за да го скрие в звездния кош.
Душата безмълвна и нажалена,
попила от тази небесна тъга,
опитваше лъч светлина да си хване,
да не потъне и тя в тъмнина.
Безбройни звезди, безбройни надежди
извиваха светла, вълшебна дъга.
Докосваха плахо, топяха копнежно
любовната мъка, при мене дошла.
Една заблестя и надолу политна,
помолих я тихо, загубила глас:
"Обич едничка ти донеси ми
и тя да е с мен до последния час!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
