23.04.2010 г., 22:53 ч.

Падаща звезда 

  Поезия » Любовна
812 0 6
Залезът огнен небето разряза,
сякаш прониза го с призрачен нож.
Изтръпна нощта, колебливо се спусна,
за да го скрие в звездния кош.
Душата безмълвна и нажалена,
попила от тази небесна тъга,
опитваше лъч светлина да си хване,
да не потъне и тя в тъмнина.
Безбройни звезди, безбройни надежди
извиваха светла, вълшебна дъга.
Докосваха плахо, топяха копнежно
любовната мъка, при мене дошла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??