geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
Apr 23, 2010, 10:53 PM

Падаща звезда 

  Poetry » Love
763 0 6

Залезът огнен небето разряза,

сякаш прониза го с призрачен нож.

Изтръпна нощта, колебливо се спусна,

за да го скрие в звездния кош.


Душата безмълвна и нажалена,

попила от тази небесна тъга,

опитваше лъч светлина да си хване,

да не потъне и тя в тъмнина.


Безбройни звезди, безбройни надежди

извиваха светла, вълшебна дъга.

Докосваха плахо, топяха копнежно

любовната мъка, при мене дошла.


Една заблестя и надолу политна,

помолих я тихо, загубила глас:

"Обич едничка ти донеси ми

и тя да е с мен до последния час!"

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??