Залезът огнен небето разряза,
сякаш прониза го с призрачен нож.
Изтръпна нощта, колебливо се спусна,
за да го скрие в звездния кош.
Душата безмълвна и нажалена,
попила от тази небесна тъга,
опитваше лъч светлина да си хване,
да не потъне и тя в тъмнина.
Безбройни звезди, безбройни надежди
извиваха светла, вълшебна дъга.
Докосваха плахо, топяха копнежно
любовната мъка, при мене дошла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up