Есента се усмихна.
Съблече се гола.
Постави в косата си
слънчева шнола.
На хълма полегна.
Две думи прошепна.
После притихна.
Взе облаче в шепа.
Леко подухна.
Направи мъглица.
Случайно ме зърна.
Превърна ме в птица.
Докосна ме с пръсти.
И ме прегърна.
Вече отлитам.
За да се върна.
© Георги Стоянов Всички права запазени