Есента се усмихна.
Съблече се гола.
Постави в косата си
слънчева шнола.
На хълма полегна.
Две думи прошепна.
После притихна.
Взе облаче в шепа.
Леко подухна.
Направи мъглица.
Случайно ме зърна.
Превърна ме в птица.
Докосна ме с пръсти.
И ме прегърна.
Вече отлитам.
За да се върна.
© Георги Стоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
