Падащи звезди
Падащи звезди ронят златен прах.
В тая вечер вън е тъй красиво.
Там, в далечината, сякаш аз съзрях
нашата поляна, времето щастливо.
Беше тъй отдавна, а сякаш бе вчера.
Стихнаха полека песните, игрите.
Знам, че вече аз не ще намеря
щастието малко от дните честити.
Ах, спомени скъпи! Ах, гълъби бели,
отдавна, отдавна за мен отлетели!
В сърцето събудихте стария порив,
навеки в студени решетки затворен.
1960г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
