Падащи звезди ронят златен прах.
В тая вечер вън е тъй красиво.
Там, в далечината, сякаш аз съзрях
нашата поляна, времето щастливо.
Беше тъй отдавна, а сякаш бе вчера.
Стихнаха полека песните, игрите.
Знам, че вече аз не ще намеря
щастието малко от дните честити.
Ах, спомени скъпи! Ах, гълъби бели,
отдавна, отдавна за мен отлетели!
В сърцето събудихте стария порив,
навеки в студени решетки затворен.
1960г.
© Василена Т All rights reserved.
славяш Рождество Христово - тази толкова красива и съдбовна за цялото човечество нощ и с носталгия по отдавна отминалото време:
"Ах, спомени скъпи! Ах, гълъби бели,
отдавна, отдавна, отдавна за мен отлетели!
В сърцето събудихте стария порив,
навеки в студени решетки затворен."
Не се обръщай назад, мила! Важно е да гледаме напред и то с много вяра! Весела Коледа и Нова година!