Паднал ангел
Зимна вечер, обвита в сива мъгла.
Самотна фигура сред гробищата черни.
Там, сред плочи студени и белия сняг,
сред душите спящи и будни, неспокойни,
седеше ангел със сребристо бяла коса
и крила черни като нощта.
Кървави сълзи се стичаха от сини очи.
Тук, на това място, където снегът пада,
създавайки чувство за изолация и самота,
само тук, откривайки миг спокойствие,
душата му се разкри пред света.
Съгреши, изпита чувства човешки,
крилата му почерняха, символ на греха,
но душата му бе прекалено чиста
да отиде в пъкъла при демоните зли.
Той бе ангел, паднал от небето,
самотна душа в самотна нощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
