шанара (Диляна Неделчева)
222 126
Oct 12, 2007, 2:45 PM

Паднал ангел 

  Poetry
675 0 3
Паднал ангел


Зимна вечер, обвита в сива мъгла.

Самотна фигура сред гробищата черни.

Там, сред плочи студени и белия сняг,

сред душите спящи и будни, неспокойни,

седеше ангел със сребристо бяла коса

и крила черни като нощта.

Кървави сълзи се стичаха от сини очи.

Тук, на това място, където снегът пада,

създавайки чувство за изолация и самота,

само тук, откривайки миг спокойствие,

душата му се разкри пред света.

Съгреши, изпита чувства човешки,

крилата му почерняха, символ на греха,

но душата му бе прекалено чиста

да отиде в пъкъла при демоните зли.

Той бе ангел, паднал от небето,

самотна душа в самотна нощ.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Човек се развива през целия си живот, а моя е още в началото. Кой знае... може би ако продължа да пиша и през идните години стилът ми ще е коренно различен. Засега обаче ми харесва такъв какъвто е.
  • Писането на поезия е път към себе си, затова тази тема, която си избрала, много ми харесва, но мисля, че още не си извървяла до край пътя, по който си тръгнала. Когато го извървиш бих прочела разказа ти до край. Посоката е правилна, но делото ти е недовършено. Върви напред
  • Хубаво е, но според мен може да го преработиш малко!
Random works
: ??:??