5.04.2008 г., 12:00

Падналият ангел

1.1K 0 2

Косите ти са кафеви
като падащите листа през есента,
златисти като слънчевите лъчи
и меки като коприна.

 

Лицето ти е като на ангел,
чисто - планински ручей,
бяло като снега през зимата.

 

Устните ти са червени като вишни,
усмивката ти е нежна като полъха на лек ветрец,
а уханието ти -
като букет току-що набрани рози.

 

Красива си като зората,
природата бледнее пред твоята прелест,
слънцето гасне при видът ти,
цветята вехнат пред погледа ти.

 

Очите ти са сини като небето
и дълбоки като морето,
криещи тайни като самия космос.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Бушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...