5.04.2008 г., 12:00

Падналият ангел

1.1K 0 2

Косите ти са кафеви
като падащите листа през есента,
златисти като слънчевите лъчи
и меки като коприна.

 

Лицето ти е като на ангел,
чисто - планински ручей,
бяло като снега през зимата.

 

Устните ти са червени като вишни,
усмивката ти е нежна като полъха на лек ветрец,
а уханието ти -
като букет току-що набрани рози.

 

Красива си като зората,
природата бледнее пред твоята прелест,
слънцето гасне при видът ти,
цветята вехнат пред погледа ти.

 

Очите ти са сини като небето
и дълбоки като морето,
криещи тайни като самия космос.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Бушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...