Падналият ангел
Косите ти са кафеви
като падащите листа през есента,
златисти като слънчевите лъчи
и меки като коприна.
Лицето ти е като на ангел,
чисто - планински ручей,
бяло като снега през зимата.
Устните ти са червени като вишни,
усмивката ти е нежна като полъха на лек ветрец,
а уханието ти -
като букет току-що набрани рози.
Красива си като зората,
природата бледнее пред твоята прелест,
слънцето гасне при видът ти,
цветята вехнат пред погледа ти.
Очите ти са сини като небето
и дълбоки като морето,
криещи тайни като самия космос.
© Александър Бушев All rights reserved.
